НАУЧНИТЕ СРЕДИ НЯМАТ ЕДИННО СТАНОВИЩЕ ЩО Е ДЖЕД??? ТОВА УМИШЛЕНО ЛИ СЕ ПРАВИ ИЛИ Е ПЛОД НА НЕ ПОЗНАВАНЕ НА НЕЩАТА??? АКО СЕ КРИЕ ПОЗНАНИЕТО ЗАЩО СЕ ПРАВИ??? ЕВРЕИТЕ СЪС СИГУРНОСТ НЕ ЖЕЛАЯТ НИЕ ДА ЗНАЕМ ТОВА.
There are no uniform scientific OPINION WHAT IS Jed?? This deliberately YOU DO OR NOT RESULTING FROMUNDERSTANDING?? When hiding KNOWLEDGE WHY DO??PROFICIENCY KNOWLEDGE certainly not wants us to know this. I offer solution to this issue.
ПИСМО ПЪРВО --- FIRST LETTER
Предисторията – ДЖЕД - JED
Много е важно сърцето,
духът и разумът ти
да вярват в ЕДНО.
Да ореш, е да
си готов да сееш.
Да сееш, ти трябват семена.
ДЖЕД - JED
На графиката горе виждате фигурата на ДЖЕД-JED в стилизиран вид, както са го изобразявали в Древен Египет.
ДЖЕД, за който специалистите по египтология нямат категорично становище, що е то. Единодушното мнение на всички учени, което може да се каже категорично, е че това е праисторически символ – амулет, вероятно много време преди създаването на династичен Египет.
Всяко ръкотворно нещо има своя смисъл и е носител на някакви идеи, търсения и съдържания, вложени в него от човек. В търсене на моята истина за ДЖЕД, успях да се запозная с доста от мненията на учените за НЕГО. За съжаление нито едно от тях не покриваше моето усещане за по- дълбокия смисъл на тази за мен магнетична фигура. Лично моето мнение е, че в този случай имаме вложени изначална мъдрост, сила и пряка божественост, която можем да препратим директно към времето на сътворението, свързано с човешкия род и нашия създател.
Самият символ не наподобява нищо познато от естествената околна среда. Той е сложна фигура и няма как да се е появил спонтанно. При всички случаи при създаването му в онези древни времена е вложена нарочна мисъл. Едва ли древните ни събратя са искали да ни покажат чрез една доста сложна, конфигурация някакво незначително схващане. Четирите диска в горната част, подредени на равни разстояния един от друг, обемът, градацията във вертикалната плоскост говорят за сериозни умозрителни вложения. Създаването на толкова сложен амулет в никакъв случай не трябва да отдаваме на случаен принцип и да се опитваме да го обясним с прости думи. Затова моето заключение е, че ДЖЕД е действително праисторически символ/амулет, пряко свързан с изначалното въобще, онова първото начало, директно свързано с нас на родната земя, родната слънчевата система и родната галактика.
ДЖЕД според мен заслужава по-задълбочено проучване и подходът не трябва да бъде стандартен и същевременно ще бъде грешно изцяло да се доверяваме на традицията, защото не знаем в различните периоди дали тя е правилно пресъздадена. Дали това което е стигнало до нас е автентично. Тук трябва да се подходи на чисто и да се инвестира малко логическо мислене, което да продължи до наши дни. Ако се изправяме пред забравено познание, не бива да откриваме нищо относно този амулет или думата ДЖЕД във времето след древен Египет. Ако се сблъскваме с нарочно скрито познание, то шансовете да го откриваме до наши дни отново не са на наша страна, но все пак е по-добрият вариант, защото можем да попаднем на нещо индикативно.
Понеже връзката между този амулет и мен се случи още при първата ни среща, аз приех това за моя лична кауза, без оглед на това колко време и средства ще трябва да инвестирам. Знаех само, че ако съм прав, нещата неминуемо ще се случват в полза на моите усещания за ДЖЕД.
Когато тази фигура привлече вниманието ми, се наложи да издиря максимално голям брой фотографии на символа, за да добия по-пълна представа за неговата визуализация. Установих с учудване, че това е едно доста често срещано изображение. Дори видях снимка, на която самият ОЗИРИС беше отразен като достопочтен ДЖЕД с царските атрибути. Визуализацията на обединения образ ми вдъхна енергия, която ме накара да удвоя силите си.
ОЗИРИС, изобразяван като ДЖЕД. Дори и моята интуиция за нещо изключително съществено да не беше на прав път, този обединен образ, който не беше плод на моето въображение, ми подсказа, че посоката е вярна.
В периода на проучване реших да изработя един ДЖЕД. Задачата се оказа не толкова проста. Майстор по обработка на металите девет дни се трудеше върху изработката, в която бях вложил точно определени размери. В крайна сметка фигурата се получи и когато за първи път я взех в ръката си, помислих, че това може би е първият създаден ДЖЕД по определени размери от над две хиляди години. Усещането беше прекрасно, държейки ГО в ръка, аз вече бях сигурен в своята правота.
Прилагам снимка на ДЖЕД, изработен по моя поръчка.
Чрез последващите редове ще ви запозная с основните предположения относно значението на ДЖЕД, изказвани от изследователи на древноегипетската история.
„...Произходът на този символ с форма на колона се губи в праисторията. Приема се, че е бил само ствол на дърво с изсечени клони, който според Море имал връзка с дървото от Библос, където е било затворено тялото на Озирис. Първоначално символът се е свързвал с култа към Сокарис (Сокар) – примитивно божество от тиванския некропол, но както личи, се е превърнал в атрибут на Озирис, когато той е заменил Сокарис. Най-старият запазен ДЖЕД се възправя върху гранитна колона от храма на Хиеранкополис и съществува от времето на Хасехемуй (добавка от автора – последен цар от втора династия.около 2700-2686 г. пр.н.е.), като там е в съчетание с възела на Изида. Но символът е още по-древен, защото го откриваме в имената на Мендес –ДЖЕДЕТ и на Бузирис – ДЖЕДУ, тези две средоточия на култа към Озирис били и градове на ДЖЕД, който според Море е бил знамето на привържениците на Озирис в додинастическата епоха. Както изглежда, Джед е бил и слънчев символ, отнасян към Птах и именно след този бог Джед трябва да е бил свързан със Сокарис и Озирис.Значението му се проявява по време на церемонията, наречена „повдигане на Джед“. Това повдигане било отслужвано от фараона в чест на Птах, в присъствието на двора и с помощта на народа.Подобни повдигания изглежда е имало и по време на церемониите по възкачването на трона на фараоните, но е съществувал и специален празник, наречен повдигането на Джеда (сахаджед). Върху едно изображение на Джед от епохата на Аменофис III може да се види как фараонът в присъствието на царското семейство тегли с въже пилона, за да го изправи с помощта на другите, докато жреците с вдигнати нагоре ръце са застинали във възхваляваща поза, а хората от Пе и Дер, т.е. от Буто танцуват, а после се борят, представяйки битката между Хор и Сет или завладяването на Буто от дошлите от юг слуги на Хор. По време на празника на Изида в Бузирис, Херодот е присъствал на подобни ритуални борби.Надписите потвърждават схващанията, че Джед е мъртвият бог Озирис – Сокарис, чието погребение било представено предходните дни.
Ритуалът бил отслужван в деня, когато се чествал празникът на Сокарис – в първия ден от първия месец на зимния сезон (покълването). Този празник е получил изглежда двоен характер, политическо измерение – победата на Юга над Севера и обединението на Египет и селскостопанско – възкръсването на Озирис. Думата „Джед“ е омофон на стабилност, той се превръща в един от най-използваните амулети...“
Този цитат е взет от „Енциклопедичен речник на египетската цивилизация“ от Ги Раше, „LAROUSSE“, издателство ПАРАДОКС 1998 г.
Да направим извадка в синтезиран вид на основните предположения, които касаят ДЖЕД. Както разбираме от гореспоменатия текст, научните среди се обединяват около становището, че ДЖЕД е слънчев символ, отнасян към Птах, ТОЙ е и СТЪЛБ на стабилност, свързан с Озирис.
В друг енциклопедичен справочник „Богове и символи в Древния Египет“ от Манфред Луркер откриваме освен сходни предположения с гореописаните и някои нови предполагаеми аспекти на тълкуването на ДЖЕД:
„Най вероятно е схващането, че първоначално Джед е бил стълб, на който стъпаловидно и в кръг са връзвали снопи. Стълбът е имал значение при селските земеделски ритуали. Той е бил знак за мощ, с която е трябвало да се опази силата на зърното. Извън това той се превръща в общ символ на дълговечност и като такъв навлиза в писмеността. В Мемфис още по времето на Старото царство има самостоятелни жреци на достопочтения Джед, дори главният Мемфиски бог Птах е бил наричан „достопочтен Джед“. Чрез равнопоставянето на Птах с бога на некрополите Сокар и на последния с Озирис в началото на Новото царство, някогашният фетиш се превръща в символ на Озирис. При това Джед е тълкуван като гръбнак на бога. При отъждествяването на починалия с Озирис, на дъната на ковчезите от Новото царство често има изрисуван Джед на мястото, където лежи гръбнакът на мъртвеца. Издигането на стълба символизира освен споменатото по-горе и победата на Озирис над неговия противник Сетх, който „положил Джед на страната му“. Чрез преливане на символиката на отвъдното, Джед накрая става смислово богато украшение на починалите.“
От този цитат бихме откроили още две нови предложения към групата на тълкувания относно ДЖЕД, а именно, гръбнак на Озирис и стълб, около който са струпвани в кръг снопи по време на жътва.
За да не ви отегчавам с дълги обяснения, накратко ще спомена още някои догадки, свързани с ДЖЕД. Фалос-асоциация, използвана при празненствата „хеб сед“, интересен празник на опашката, отбелязван по случай тридесетата година на фараона и на всеки три следващи години от неговото царуване. Същият празник е променен при царуването на царица Хатшепсут. Животинската опашка в стари времена била нещо като част от атрибутите на Фараона. По-късно се заменя от ДЖЕД. Според мнението на някои изследователи това може да се свърже с възстановяването на мъжествените сили на Фараона. Друго от предположенията е, че когато ОЗИРИС е бил подведен да влезе в нарочно подготвен дървен сандък и бил закован и хвърлен в Нил, ИЗИДА го намира и ДЖЕД символизирал именно сандъка, в който бил намерен. Подобна вариация е намирането му в дънер, от тогава ОЗИРИС се отъждествява с ДЖЕД. На други места се разказва, че Изида скрива Озирис от Сет в дънер о преди да го възкреси, да му вдъхне живот. От тогава ДЖЕД се е свързвал с дърво на което са премахнати клоните.
Ето и една от модерните версии за ДЖЕД като електрически изолатор или трансформатор. Тази версия е изградена върху едно изображение от Дендера при храма на Хатор, на което се вижда ДЖЕД да подпира нещо, в което се намира змия-змей, ръцете на ДЖЕД са проникнали в пространството, в което може би се сътворява змията. Тълкуването на фигурата като изолатор е авангардно и интересно, но нека предположим по-вероятното. Както ще видим на долната стела, царят е изобразяван като змия, змия е и в ръцете на ДЖЕД от Дендера. Стелата от Лувъра се нарича ДЖЕД, на сцената от Дендера ДЖЕД е присъствие. Затова, аз ще си позволя да изляза от електрифицираните предложения за тълкуване на сцените от Дендера и бих предложил кратка моя версия. ДЖЕД създава (сътворява със собствените си ръце змията) царя, само ТОЙ може да създаде фараона и единствено на НЕГО, и по НЕГОВА воля се дължи управлението на царете на древен Египет.
Когато посетих Лувъра в Париж, се натъкнах на една възпоменателна стела. Същата беше на Третия фараон от Първа династия, наричан царя Змей /NISU JEDU/ – змия от Абидос. Самият цар бе изобразен като кобра с вдигната глава, над която стои соколът Хор и под нея три колони с две врати. Тази стела се наричаше ДЖЕД - JED.
Една от основните тези в древноегипетската космогония е налагането на ДЖЕД като гръбнак на Озирис. Принципно това интерпретиране е малко по-близко като символизъм до истината, но за съжаление и то не съвпада с моите виждания. Няма как ДЖЕД да бъде отъждествяван с гръбнака на Озирис, какъвто и смисъл да се влага н него.
С две думи, сравнително късния ОЗИРИС е самият ДЖЕД. Лично аз бих разсъждавал на тази тема след прочита на глава 155 от „Книга на мъртвите.“ -
ЗА ДА СЕ ЗАДЪРЖИ ЕДИН ЗЛАТЕН ДЖЕД
Стани, ОЗИРИС
Сега гръбнак ти имаш,
О, БОГ със сърце замряло!
Заякнала и заздравена бе твоята шия.
Възкачи се ти на своя трон, о ОЗИРИС !
Ето, върху нозете ти вода очистваща изливам.
От злато ДЖЕД ти нося...
Бъди зарадван о, ОЗИРИС, когато гледаш образа магически!
РУБРИКА
Тази глава ще бъде произнесена над ДЖЕД от злато, вдълбан в смокиново дърво, престояло във вода на цветята „анкхам“. Да се постави споменатия ДЖЕД на шията на покойния в деня на погребението. Тогава той ще стане в подземния свят един посветен и съвършен дух. И в главния ден на годината той ще бъде подобен на духовете от свитата на ОЗИРИС, действително, непрекъснато и вечно.
Разсъждавайки върху тази глава от свещената книга, стигам до определени изводи. Асоциирайки ДЖЕД с гръбнака на ОЗИРИС по принцип и при погребални церемонии поставянето му там, където е гръбнакът, е неправилно. Това заключение се налага от пасажа „Сега гръбнак ти имаш“. Няма никаква нормална логика, която трябва да ни насочи към асоциация ДЖЕД – гръбнак, действие което е свършено и оповестено, простичко казано ОЗИРИС си има гръбнак, когато в последствие става дума за ДЖЕД.
Въпросът с гръбнака е приключен, когато по-надолу се казва:„Заякнала и заздравена бе твоята шия“ и в своята цялост и възможности ОЗИРИС е приканен да се възкачи на своя трон. Способността му да се възкачи сам на своя трон предпоставя редица действия по отношение на неговата цялост, сила, прераждане и други подобни действия да са приключили, за да му осигурят способностите за извършване на това действие.
След като се възкачва на трона, спрямо ОЗИРИС се извършва едно интересно и многозначително действие, „Ето, върху нозете ти вода очистваща изливам“. Въпросите, които можем да повдигнем на това място, са дали не го подготвят за нещо специално? Дали не го подготвят може би за среща с нещо по-висше от него? (само отбелязвам, че при мюсюлманите е чест и задължение измиването на краката преди срещата с бога в джамията, при християните на Великден Папата лично мие краката на своите подчинени). Едва ли акта на измиването на краката е действие без смисъл и връзка с всички действия в тази глава. Това е едно конкретно ритуално и според мен задължително действие, защото водата е ОЧИСТВАЩА. Всички неща случващи се до тук са организирани и имат определен смислов порядък, свързан с конкретни действия спрямо ОЗИРИС, до един определен момент. Тогава се извършва действие което е свързано с ОЗИРИС, но само като акт на поднасяне.
В последния пасаж се казва „От злато ДЖЕД ти нося“. Според мен това е кулминацията в тази глава, действието заради което се извършват всички предходни дейности. За това препоръчвам да обърнем особено внимание на тези думи, защото забележете какво трябва да предизвикат в самия Озирис – РАДОСТ, със сигурност тази радост трябва да настъпи в духовния мир на ОЗИРИС. Тук ще отбележа, че златото като материал още при древните Египтяни се е считало за плът от Бога. Донасяйки му този златен ДЖЕД, очакваната реакция от приносителите на образа е ТОЙ да възрадва ОЗИРИС. В душевния мир на Бога трябва да се случат предпоставени положителни емоции, наблюдавайки образа магически. Определено тези, които Му го донасят, са знаели какво е вложеното съдържание в амулета и са били сигурни, че само ДЖЕД в истинската си същност би зарадвал ОЗИРИС. Дали ОЗИРИС няма да се възрадва на нещо изключително съществено? Отговора на този въпрос ще търсим в следващите редове.
Предполага се, че връзката която предпоставя изобразяването на ОЗИРИС като ДЖЕД е от по-старо време, когато самият ОЗИРИС е бил отъждествяван със Сокар по време на култа към Сокарис от Тиванския некропол. Най-любопитното в случая е, че според историците както видяхме, най-древното открито изображение на ДЖЕД е в храма на Хиераконполис от времето на Хасехемуй (Втора династия около 2686-2648 г. пр.н.е.). Въздигнат върху колона от гранит, ДЖЕД е в съчетание-съседство с колона, на която е възелът на ИЗИДА. Това е една важна отправна точка за разсъждения относно истината за ДЖЕД в тази книга.
Тук правя едно допълнение, чрез което ще уточним една малка подробност, във връзка с подмяната на някои неща, за които говорим. Названието „фараон“ никога не се е използвало в най-древен Египет и то не е египетско въобще. Тази дума, която е синоним на „египетски владетел“ се въвежда от евреите. Думата фараон е произношение на иврит на египетската дума „на – аа“ , което само по себе си означава „голяма къща“. Използването на думата „фараон“ започва някъде в периода от 1420-1480 г. пр.н.е. Думата, с която са наричали Египетските владетели, е „нису“ – „nisu“, което сигурно в съвременен вариант е цар - крал.
В стари времена е имало НИСУ – фараон с името ДЖЕД – Първа династия четвърти по ред веднага след царуването на Нар, Аха и Джер. Също е откриван в имената на Мендес, именуван ДЖЕДЕТ и при Бузирис именуван ДЖЕДУ. При тези случаи имаме средоточие на култа според някои към ОЗИРИС, което според мен е дълбоко погрешно схващане. Интересно е, че са съществували градове, посветени на ДЖЕД. Вече знаем, че според някои изследователи на Египет (Море), ДЖЕД е бил знамето на поклонниците на ОЗИРИС именно в до-династическата епоха. Предположенията им стигат дотам, че го определят като слънчев символ на Птах и правят отпратка към Сокарис и ОЗИРИС.
Ако следим хронологията на допуските във времето и събитията, според мен ще се оформи една доста ясна и конкретна картина относно ДЖЕД. Защото при ПТАХ и ОЗИРИС има времева разлика. Това от самосебеси определя, че свързването на ПТАХ с ДЖЕД отнася амулета като по-стар символ, преди времето на ОЗИРИС. с определено важно значение. От там следва, че ДЖЕД не е свързан/отъждествяван с ОЗИРИС, а ОЗИРИС е отъждествяван с ДЖЕД. Това от своя страна определя изключителната важност и значение на символа, който не просто е изобразяван на места като ОЗИРИС, а ОЗИРИС е изобразяван-отъждествяван като превъплътил се в ДЖЕД. Предполагам, че градацията на религиозните схващания през определен период от развитието на египетската космогония са стигнали до твърдението, че ОЗИРИС би трябвало да е равен с ДЖЕД.
Тук ще се запознаем с част от един текст от Абидос във връзка с Озирис и ПЕЗЕДЖЕД групата от ДЕВЕТ:
„Въздига се Озирис. Велик владетел на истината. Слава на тебе, Озирис, владетел на вечността, цар на боговете. Притежаващ много имена и дивни образи. Тайни обреди в храма, името ти се слави от хората, древен като древността на Египет. Почитан, дивен, първи сред почитаните, притежаващ вечен сан и укрепена власт. Могъщ и прекрасен за Деветката на Боговете.“
Този достатъчно красноречив текст ни показва истинските аспекти на нещата и потвърждава предположението относно ПЕЗЕДЖЕД, което отнасяме пряко и недвусмислено към божествената група на деветте божества от Хелиополската ПЕЗЕДЖЕД – ДЖЕД, както ще видим по- нататък. Същевременно става ясно, че Озирис е част от НЕЯ – ДЖЕД и потвърждава извода, че не ДЖЕД е отъждествяван с ОЗИРИС, а ОЗИРИС е отъждествяван с ДЖЕД. Това, което прави впечатление е, че на един определен етап от развитието на Египетската цивилизация значението на символа, с който се именували някои фараони, с който е свързван Бога ПТАХ и в последствие са отъждествявали самия Озирис – равен с ДЖЕД, е странно пренебрегнат. Не можем да определим точната причина за това явление, но както ще видим по на татък в книгата познанието и ДЖЕД СЪВСЕМ НЕ СА ЗАБРАВЕНИ, което ни навежда на мисълта за форма на скриване на истината за ДЖЕД.
Какво ми направи впечатление при наблюденията ми на някои от изображенията на ДЖЕД? В горната му част се виждат четири пръстена (нива), излизащи настрани дискове от основната фигура. В долната му част са изобразени пет пръстена (нива). Общият им сбор е (5+4=9) девет пръстена (нива). Това число девет под формата на пръстени/нива събужда редица въпроси. Защо девет и с какво можем да ги свържем? В справочника „Богове и символи в древния Египет“ срещаме думата ЕНЕАДА. Това гръцко наименование крие в себе си оригиналното звучене на египетски ПЕЗЕДЖЕД, което в превод означава ГРУПА НА ДЕВЕТТЕ – ГРУПА ОТ ДЕВЕТ.
Само по себе си съдържанието на ДЖЕД привлече вниманието ми, още повече преводът ме насочи към други размисли. Какво по-красиво изобразяване на божествената същност в нейните девет проявления от един прекрасен и сложен като геометрия ДЖЕД? Наблюдавайки фигурата, у мен възникна въпросът защо горе са четири, а долу пет пръстена? Интересно предположение намираме в едно друго издание „Енциклопедичен речник на Египетската цивилизация“.
Там е отбелязано, че в Мемфиската космогония съществува ПЕЗЕДЖЕТ – група на деветте и е съставена от осем ранни божества начело с ПТАХ, което прави сбор от девет. Интересното в случая е, че именно там, въз основа на изследвания, са отделени две групи божества – ПЪРВИТЕ ЧЕТИРИ и ВТОРИТЕ ПЕТ. Дали това не е идеалното словесно представяне на групата от девет божества (обожествени сили) или цялостното проявление на БОГА ТВОРЕЦ чрез неговите девет същности под формата на един прекрасен ДЖЕД, изобразяващ изначалното сътворение или съчетаване на силите божествени или каквото и да е то? Самите девет проявления-същности на ПЕЗЕДЖЕД, обединени в прекрасен ДЖЕД, който кореспондира с единната цялост на БОГА, слънцето, слънчевата система, космоса който ни заобикаля и оплодената, засята земя-природа, чрез която сме сътворени и ние човеците, дарени с прекрасни условия за живот и предпоставени да се завърнем на определен етап на еволюция към космоса, където са нашите корени.
Ето и съдържанието на Хелиополиската пезеджед – група на деветте:
АТУМ ВЕЛИКИ, ШУ, ТЕФНУТ, ГЕБ, НУТ, ОЗИРИС, ИЗИДА, СЕТ И НЕФТИДА. Като изключим Бог АТУМ, като виждам другите божества с какво се свързват, е логично да се допусне, че останалите са проявления на НЕГО – части от цялото. ШУ – атмосферата, ТЕФНУТ – влагата, ГЕБ – земята, НУТ – небето и техните деца, съчетани в двойки: ОЗИРИС – ИЗИДА и СЕТ – НЕФТИДА. При такава подредба на Хелиополската енеада както споменахме изключваме възможността за отъждествяване на ДЖЕД с ОЗИРИС, защото в случая виждаме един ОЗИРИС като неделима, но съставна част от цялото божествено единство ДЖЕД. По-скоро единственото име-съдържание, което би могло да припокрие фигурата, е самият АТУМ. За съжаление поради редица човешки причини в последствие се създават различни божествени групи, които според местните жреци са определяни като по-важни местни божества и постоянно във времето са допълвали и преименували съдържанието на божествения списък от девет изначални БОЖЕСТВА.
Съществува едно изображение от Новото Тиванско царство 1567-1085 г. пр.н.е. от епохата на Аменофис III на ДЖЕД. Там се вижда как ЛИЧНО фараонът тегли с въже не лека колона с ДЖЕД, който трябва да бъде изправен. Виждат се жреци с вдигнати ръце нагоре към небето, заели възхваляваща поза. Всичко това става в присъствието на царското семейство и народа. Този ритуал се е наричал повдигане на ДЖЕД и се изпълнявал както казахме ЛИЧНО от фараона. Исторически сведения твърдят, че същият ритуал по повдигане на ДЖЕД се извършвал и при коронясването на фараона – НИСУ. Отделно от това имало самостоятелно честване на „саха“ ДЖЕД – празник по повдигането на ДЖЕД. Градове на ДЖЕД, манастири, където се служело само на ДЖЕД, жреци, служили на ДЖЕД. Колко трябва да е съществен и какво съдържание трябва да са влагали във ДЖЕД, та лично фараонът да извършва такъв ритуал? Отговорът е простичък, над царя е само БОГ – ДЖЕД. Царят е поставен на трона по божията воля и е естествено най-близко от живите хора до НЕГО. Затова този ритуал по повдигането на ДЖЕД е трябвало да бъде извършен лично от най-приближения до БОГ-ДЖЕД на земята НИСУ-фараона. Този ритуал според мен е имал и друг смисъл заради публичността, НИСУ е трябвало да покаже на своите наследници, велможи, жреци и народ, че уважението му към БОГ-ДЖЕД е непоколебимо и за слава на името МУ лично той, НИСУ полага грижи. Подобни са и разсъжденията ми относно възкачването на НИСУ на трона. Изпълняването на същия ритуал по повдигането на колоната ДЖЕД, по време на ритуала при коронясването на НИСУ е символично казано;
„АЗ НИСУ ЩЕ СЪМ ВЛАДЕТЕЛ ПОД ТВОЯ СИМВОЛ, КАТО ЧРЕЗ ТОЗИ АКТ ЗАСВИДЕТЕЛСТВАМ МОЯТА ОБИЧ И ПРЕКЛОНЕНИЕ КЪМ ТЕБ, И ТЕ МОЛЯ ДА ДАРИШ МОЕТО ЦАРУВАНЕ С ВСИЧКИ ДОБРОДЕТЕЛИ, НА КОИТО СИ СПОСОБЕН, БДИ НАД МЕН, САМО ТИ ДЖЕД – БОГ ЕДИНСТВЕН“.
На мен ми звучи правдоподобно, но да не забравяме, че това е плод на мои разсъждения. Верността им тепърва ще се доказва.
Опитите да разгледаме ОЗИРИС като символичен основоположник на теологичния монотеизъм не отхвърля отъждествяването му с ДЖЕД. Разсъждавайки на тази тема имаме следната картина:
Озирис е част от ДЖЕД, в последствие се превъплъщава в ДЖЕД, монотеизмът се фокусира върху единен БОГ, но този единен бог да не би да няма съдържание, проявления и богата и всеобхващаща същност? Самият Озирис е бил човек, убит, съставен и прероден, това по своеобразен начин ни показва пътя на човешката същност. Преди смъртта си той е бил човек, съставен от въздух, вода, огън – телесната му температура и земя – плътта му, това не е ли частта от ПЕЗЕДЖЕД – Шу, Тефнут, Геб и самото слънце като огнен символ, жена и наследник и роднина в останалата част на групата от девет – божествения път на душата по земята. В последствие след прераждането му, той е обожествен и се превръща от душа в тяло в свободна божествена душа-същност. Проследявайки тази линия на умозаключения ние по естествен път стигаме до извода, че ДЖЕД в своето истинско ПЕЗЕДЖЕД съдържание не противоречи на монотеизма. Защото монотеизмът е вяра в един бог – разбиране за единното божествено цяло ДЖЕД.
Не зная дали ви се е случвало понякога усещането, че сте се докоснали до нещо велико и изначално? След като успях да реализирам проекта по размерите, аз за първи път видях ДЖЕД „на живо“. Самата фигура изработих от месинг с приблизително до милиметър точност, защото всички размери ги бях подчинил на деветката. Наистина бях впечатлен от блясъка и визията, която притежаваше ДЖЕД. В един момент си казах, ами това е сигурно първият ДЖЕД от хиляди години, създаден от човешка ръка нарочно заради самия НЕГО и в негова чест. Стана ми приятно и малко мъчно, защото все пак познанието и тълкуванието за този магически образ, беше непонятно за мен достатъчно размито през дебрите на вековете. Интересен е и фактът, че въпреки неговата значимост, няма точна информация от древните Египтяни, оставена за нас. Дали това е умишлен процес по тъмен и неясен план на някакво тайно общество или просто е плод на случайно пропадане във времето на точната информация за НЕГО? Дали преди хиляди години в реално време, когато самият фараон лично е теглил с въже колоната с ДЖЕД при ритуала повдигане на ДЖЕД, пред очите на жреците, семейството му и целия народ, е знаел точно какво дърпа след себе си? Осъзнавал ли е какъв е смисълът и защо е необходимо да изпълнява този ритуал? По пътя на логиката тази чест можеше да се окаже и на десетки други важни символи в египетския пантеон от божества, но не. Логичният отговор е – да, това е изключително важен символ, който е съдържал в себе си нещо, което е над самия фараон, който засвидетелства това чрез лично служене на съдържанието ДЖЕД при изпълнение на ритуала по издигането на ДЖЕД. Дали по този начин лично фараонът не е засвидетелствал своето уважение и преклонение пред нещото, което е над него и същевременно е повече от всяко друго божество и чрез чиято воля той самият е фараон? Дали не става дума за това, което си мислим в момента, че единственото нещо, което е над фараона и по чиято воля фараонът е фараон, е самият БОГ – ТВОРЕЦ на всичко ведно с основните си девет божествени проявления. Дали от НЕГОВАТА подкрепа се нуждае фараона при акта на коронясването му, та отново се почита ДЖЕТ и се въздига. Да, бих казал, определено фараонът е знаел какво прави и е бил убеден в правотата на своите действия.Но явно след определен етап на развитие малцина са били посветени за същността на ДЖЕД. Много ограничен кръг от хора, начело с фараона, са имали истинското познание за ДЖЕД. За да се стигне до момента когато обожествения ОЗИРИС да го изобразяват като достопочтен ДЖЕД.
Нека си представим един момент на династически катаклизъм, а на такива случки човешката история е пребогата. Да допуснем, че правоимащите по родова линия – посветените, са били изместени по насилствен начин от управлението и са взели логичното решение да не дарят узурпаторите със силата на познанието. И цялото познание, включително за ДЖЕД, да е било „изгубено“ от нежелание за споделяне с узурпаторите, просто познанието да е минало в „нелегалност“. И понеже ДЖЕД е съществувал като символ и ритуали визуално, както виждаме е бил понятие с изключителна важност от живота на египетската действителност, в това число и от битието на фараона, не е било логично да бъде изведен от употреба. Даже напротив, продължил е да бъде употребяван като символ, но вече със спорни интерпретации от последващите поколения непосветени. За да се стигне до там, че е бил поставян и като задължителен амулет по пътя към отвъдното с неясна употреба. Само едно подобно прекъсване би обяснило липсата на точно и съществено обяснение що е ДЖЕД.
Засега спираме до тук с разсъжденията, свързани с древноегипетските космогонични схващания. Изводите, които направих за ДЖЕД, категорично ме убеждават в правотата на моите първоначални усещания за НЕГО. Да той е единственият и неповторим ДЖЕД , носещ в себе си всеобхватното понятие за БОГ в неговата цялост. Достоен да породи желание самият изобразяван в зелено Озирис да се отъждестви с НЕГО.
Ще дам няколко примера за присъствие на ДЖЕД в имена на египетски царе:
ДЖЕДКАРА ИСЕСИ – Пета династия около 2414 – 2375 г. пр.н.е.;
ДЖЕДЕФРЕ, ДЖЕДЕФРА, РАДЖЕД ЕФ – трети владетел от Четвърта династия, син на Хеопс, 2566 – 2558 пр. н.е.;
ДЖЕДЕФХОР – негов брат, също син на Хеопс;
ДЖЕДКАРЕ – осми владетел от Пета династия, вероятен син на Менкаухор;
ДЖЕДЕТ, БАНЕБДЖЕДЕТ – Мендес;
ДЖЕДУ – Бузирис;
МЕДЖЕДУ – вероятно име на Хеопс;
ДЖЕДУ, ДЖЕД ДЖЕДИ – Магьосник, който може да върне мъртвите към живот, от времето на Хеопс;
ДЖЕДКАРА ШЕМАЙ след Неферкара Неби и преди Неферкара Хенеду.
И нещо просто любопитно:
ДЖЕДБУРГ (преименувано ДЖЕДБЪРО) град, намиращ се в графство Роксбург в Шотландия на река ДЖЕД. Реставрирано абатство от 12 ти век, старинен замък. Художникът Томас Гьотрин (1775-1802) има един акварел с изглед от ДЖЕДБУРГСКОТО абатство, изглед откъм реката (1798 г.)
Рицари ДЖЕДАИ от сагата „Междузвездни войни“ – този филм съвсем не е само приказна история.
Книгата „ЕРАГОН“ от Кристофър Паолини и нейното филмиране, където в една далечна галактика в земите на Алезия рицари ДЖЕД - JED пазели просперитета.
Няма коментари:
Публикуване на коментар