ЛЕГЕНДА ЗА МАСОНИТЕ
ДАЛИ ОЧИТЕ ВИЖДАТ ТОВА, КОЕТО Е?
Четейки различните писания относно времевия отрязък около строежа на Соломоновия храм, неминуемо се докосваме до легендата, която хвърля светлина върху една обвита в мистика пътека на човешкото развитие. В своята същност индивидът е търсещ творец. Самият създател, Великият творец –архитект на вселената, е притежавал набор от възможности, за да реализира замисъла на своето велико творение – родната ни вселена, родната ни галактика и реалния роден земен свят, в който са живели предците ни, живеем ние и ще живеят нашите наследници. Тази си възможност-притежание той прехвърля върху нас, човеците. Интерпретирайки библейските слова „каквото е горе на небето, такова е и долу на земята“, получаваме възможност да търсим обяснение на редица процеси в реалния и духовният живот. По всяка вероятност всеки от нас е способен в заложбите си да бъде творец, но на малцина се дава достъп до онова познание, което дава възможност да реализираш Храм Господен и не само като конкретно изпълнение, а като комплексно мероприятие, разглеждано в материален и духовен аспект.
Легендата за Хирам Абиф ни дава ярък пример относно времевия отрязък, когато е съществувал творец-архитект способен да реализира на практика ДОМ за НЕГО на земята. Задължителните условия са налице. Идея, проект относно архитектурата, място, единомислие на човеците и техния владетел и най-вече личност, владееща познанието, съдържащо в себе си целия обем от мероприятия, даващи възможност идеята ДОМ да стане реалност.
Присъствието на цар Соломон в цялата тази история като, че ли служи за допълнително потвърждение за стойността на творението. Неговата мъдрост и прозорливост е своего рода гаранция относно истинността и правилността на това, което се твори на мястото, определено за храм.
Величието на едно творение не се определя от едно поколение, от размера, визията, функционалността и модните тенденции, а от времето. Следата, която оставя във времето и след неговата смърт в съзнанието на хората. Сигурно множество велики за времето си постройки са потънали под дебел слой исторически прах в съзнанието на човечеството. Случаят с Храма Господен Дом не е такъв. Соломоновият Храм Дом на БОГ още от създаването си започва да играе важна роля в непреходната част от човечеството – неговото съзнание. Каквото и да се е случило при проектирането и реализирането на идеята за ДОМ, то е било достатъчно сериозно и основополагащо.
От цялото това творение в комплексен план излиза и една легенда. Желанието ми да акцентирам на нея е продиктувано от потребността да се извърви пътят на преоткриване на познанието и истината. Идеята съдържа в себе си легенда, реални персонажи, във времето като присъствие се явяват великите рицари тамплиери, неразривно свързани в своя генезис с Храма ДОМ за Великия Архитект на нашата родна Вселена.
Не случайно употребих думите родна вселена. Произнасянето на роден дом поражда топлота в сърцето на човек, но се получава усещане за ограничено пространство. Мисълта за „родна вселена“ предпоставят различно отношение спрямо НЕГО. Съзнание на друго ниво и негласно, но уютно отношение спрямо Неговото съдържание. Опит за „Ограничаване“ на мисълта в рамките на родната вселена, мисловна конструкция, независима от земното притегляне и приближаваща се до обема на Цялото. А това е нищо друго, освен път за осъзнаване на цялостния архитектурен план, оценяването му и приемането му с благодарност.
Ние хората имаме възможността да разберем и приемем творението в неговата цялост, научавайки се да взаимодействаме с него, или мъчейки се да го променим, да загубим част или целия си живот в безсмисленост. Тръгналите по пътя на познанието имат уникалния шанс да го разберат и променят себе си до такава степен, че взаимодействието им с Неговите правила да направят живота им смислен и дори да реализират себе си, и чрез последващите поколения. Да не превръщат себе си в строителен отпадък, а да станат камък от градежа на човешкия род, съставна част от духовния храм на БОГА.
На това място в тази връзка ще вмъкна една моя мисъл, която кореспондира с гореизложените визии: „Хора, престанете да се вглеждате един във друг, вдигнете поглед нагоре и вижте по колко много има за всички.“ Разглеждайки реалността около нас, ние все още сме на етапа война със съседа за това, че е влязъл девет сантиметра с оградата си в нашия парцел.
И в един момент се сблъскваме с реалната човешка същност от легендата. За някакви сребърници трима представители на нашия човешки род слагат край на земния живот на Хирам Абиф – твореца, строител и архитект. Това е предпоставката за съществуването на легендата, и в последствие на масоните. Да видим как това е представено в легендата.
Всички работници, ангажирани с построяването на Храма, са получавали възнаграждения за положения труд. Самите работници са наречени Свободни зидари. Тяхната йерархична организация се състояла от три степени. Най- висока степен имал майсторът, под него били калфите и на най-ниското стъпало в тази йерархия били чираците. Отчитайки мащабността на проекта си даваме сметка, че ангажираните с неговото изпълнение хора са били значителен брой. Явно поради тази причина Хирам не е могъл да запомни всеки поотделно и е била използвана проста система за отчитане и раздаване на възнагражденията. Въведени са били кодирани думи за всяка една степен от йерархията. За майсторите думата е била „йехова“, за калфите „яхин“ и за чираците „боаз“. Думите за калфите и чираците идват от имената на двете колони, поставени да подържат входа на самия храм. Въведени били и допълнителни специални ръкостискания и положения на ръцете, които имали за цел да допълнят истинността при разпознаването им от Хирам. Това основно се използвало, както споменахме, при раздаването на възнагражденията. Редът бил следният, в определения ден всеки сам се явява пред Хирам, лично да си получи полагащото му се. Казвал думата, отговаряща на ранга му и знаците с ръце, които потвърждавали принадлежността му към устно декларираната степен, на тази база Хирам му изплащал полагащото му се.
Въвеждането на тази система за заплащане е поводът, който довежда според легендата до убийството на Хирам. На трима от работниците им хрумнало да измъкнат от майстора ключовата дума и жестове за по-високите степени, с цел да получават по-високо възнаграждение. Според някои интерпретации нападението срещу майстора се е извършило след края на работния ден, когато Хирам е отишъл да огледа вече пустия от работници, незавършен все още храм. На друго място пишат, че Хирам се молил в непосредствена близост до храма и тогава са се развили действията, които довеждат до неговата смърт. Но това не е толкова важно и ще проследим действията на съзаклятниците.
Недвусмислено е, че тримата са решили да измъкнат тайната дума и жестове, за да получават по-голямо възнаграждение. Споменато е, че Хирам влиза през западната врата, където е срещнат от работниците. Те поискват от него да им разкрие думата и жестовете на майсторската степен, но той категорично им отказва. Осъзнавайки решимостта на майстора да опази тайната, те решават да го нападнат. При развитието на действието Хирам получава три удара, удар с чук по главата, удар с нивелир по едното слепоочие и удар с отвес по другото. В резултат на нанесените му удари се строполява мъртъв при източния изход на храма. Съответно тримата „герой“ не получават това, което са планирали предварително, но резултатът е трагичен и за тях няма връщане назад. Предприемат отчаяни действия за скриване на престъпното си деяние, като завличат трупа на майстора далеч извън пределите на храма. Намират място с рохкава пръст и го заравят. В стремежа си да заличат следите си, изкореняват една млада акация и я „посаждат“ върху пресния гроб.
На следващия ден Соломон се притеснил от отсъствието на майстор Хирам. Повикал ДЕВЕТ майстори и им поставил задача да обиколят и потърсят някакви следи от майстора им. Според различните версии те търсили в единия вариант седем, а в другия осемнадесет дни. В последния ден единият от деветимата, изкачвайки се на едно възвишение, за да си помогне се хванал с едната ръка за едно акациево дръвче. Същото веднага отделило корените си от земята, като междувременно от клоните му излетяла огнена птица. Майсторът се навел и разровил странното място с рохкава още пръст и видял да се подава ръка на човек. Викнал останалите и като ровили с ръце, разкрили тялото на обичания си майстор. В един момент те допуснали, че може би майсторът им е станал обект на вандалския акт заради тайната дума. Обсъждайки действията си, решили единодушно, че новата парола за майсторската степен ще бъде първата произнесена дума от някой от тях при последващите действия. Когато го разровили и понечили да го вдигнат, този който го държал за едната ръка, видял разлагащата се кожа да се свлича от плътта и произнесъл дума, подобна на „Макбенае“. Има редица предположения за значението на този израз, като някои от тях са „Майсторът е мъртъв“, „Тялото се разлага“ или „Плътта се свлича от костите“. Така новата дума станала нова парола сред майсторите-строители. На церемонията по погребението на Хирам всички присъстващи негови колеги са носели бели престилки и бели кожени ръкавици, като символичен израз на това, че не са замесени в злостния акт и ръцете не им са изцапани с кръвта на майстора. Убийците били скоро заловени и справедливо наказани.
Няма да се спирам подробно на конкретиката от последващи действия, защото търсенето е в друга посока и ще разгледаме детайли от основната версия на легендата. По заповед на цар Соломон Хирам Абиф, наричан великия архитект, бил погребан в Храма. Точното място било под самия олтар – символичен реализъм бих казал.
На доста места в легендата се споменават имена, свързани с Хирам Абиф – Адонирам. Тук си позволявам да направя една логична аналогия между имената Адонирам и Адонай. С името Адонай са наричали великия архитект на вселената, с името Адонирам – великия архитект на храма. Тук ще спомена една случка от легендата, когато Соломон един ден слязъл в помещението, където се творели плановете. Влизайки в обителта на Хирам, той прочел надпис на стената и нещо го накарало веднага да излезе и никога повече да не навестява помещението на Хирам. Можем само да предполагаме какво е имало в помещението и какъв е бил надписът, но за да обясним поведението на Соломон, е имало нещо достатъчно важно и значимо като присъствие.
Друга важна подробност в подкрепа на пътя, по който вървим е фактът, че наследниците на Хирам Абиф – Адонирам са обявени за светци. Това според мен е основополагащ камък в едно доста интересно направление на човешката еволюция. Едва ли има случайни неща във нашата вселена. Канонизирането на рода Хирамов, макар по онова време „само“ от строителните гилдии, е предпоставка за полагани големи грижи спрямо Вдовицата и нейните синове. Добавяйки и Соломон към конкретния случай, имаме доста комплексно мероприятие относно „опазването“ на Вдовицата и синовете ú. Според мен за този род са предвидени специални грижи, но в никакъв случай само за момента. Предвидените грижи са във времето напред, с което ще свържем последващите предположения.
Тук е мястото да отбележа един факт. Има податки, които сочат връзката Адонирам – САВСКАТА ЦАРИЦА. Известно е, че Савската царица има потомство някъде сочено като Соломоново, а другаде пряко на Хирам. Правейки аналогия със Синовете на Вдовицата, то няма как да свържем Соломон с нея, защото по това време той, царят си е бил жив и в добро здраве. Единственият, който достойно можел да заеме място до Савската царица и да я направи вдовица поради прекратяване на земния си път, е бил Хилам Абиф – Адонирам – Адонай. Това е тема излизаща от рамката на конкретните задачи в това писание и е споменавам само като повод за допълване на смисъла за съществуването на Ордена на тамплиерите и масоните. А сега нека се прехвърлим във времето около ситуирането на Ордена на тамплиерите.
1118 година – девет рицари са изпратени на мисия в светите земи – девет майстори са изпратени от Соломон да търсят доказателства за смъртта на Великия архитект. Според мен няма нищо странно в тази ситуация. Просто и ясно е, че историята се повтаря с педантична точност и говори за предварително планирани действия в легендата и при създаването на ордена. В задължителен порядък от девет, нещо като група от девет (ПЕЗЕДЖЕД). Едните са търсели тялото на Хирам, защо другите да са търсели нещо друго различно от тяло (мощи или каквото е останало от него). Откриването на помещението под храма е било от изключителна важност за групата на деветте от онова рицарско време. Задавайки си риторично въпросите каква ще да е тази група от хора, какви ще са им интересите от откриването на едни мощи или документи и не на последно място – откъде са знаели къде и какво да търсят? Защото те, рицарите тамплиери определено са знаели къде и какво търсят, защото според мен те са били изпратени с конкретен план за действие, различен от светските им задължения по опазване на поклонниците по светите места.Отговорите на тези въпроси се намират напред във времето.
Уникалното развитие на ордена в последствие доказва правилността на действията на групата хора, замислили и създали Ордена на тамплиерите. Единствените изконни правоимащи относно притежанието на тленните останки на Хирам са неговите наследници – синовете на синовете на Вдовицата. Свети Бернар в никакъв случай не може да се отпише от този кръг на посветени относно Хирам. За него можем да допуснем, че или е пряк наследник или е от групата посветени наследници на строителните гилдии, заклели се в синовете на Вдовицата унаследили познанието за мястото, от контекста не изключвайте евреите, започнали своето разселване по времето на Соломон. Това е достатъчно сериозен повод за създаването на Ордена на тамплиерите чийто състав не може да е подбиран на случаен принцип. Самите деветима рицари са принадлежали към това предполагаемо тайно посветено общество, може би в своя генезис преселници от юдейските земи.
Относно дестинацията, която са имали, няма никакво колебание. Те са пратени на правилното място с конкретните задачи. Следейки логичната линия, самият орден е създаден в служба на „групата“, от нейни членове предполагаеми доброволци, която, като линия е съществувала от времето на Хирам Абиф, от членове на същото общество. В процеса на легитимация на ордена на практика са се легитимирали и хора от групата и са си осигурили присъствие във всички процеси на официалния живот по онова време по сила и влияние отстъпващо само на папската институция, но според мен с огромно неофициално влияние и над самия папа.
Тук ще направя едно пояснение, което трябва да се има предвид, за да се обхване макро-рамката на същинските процеси. Хората от групата са с произход от земите, населявани с израилтяни – евреи. Самият Соломон е един от тях. По онова време се е създал съвет от мъдреци, които са взели решение или са продължители на концепцията за разселването на евреите/египтяните по света. Събитията няма как да се разделят. Те всички са според мен съставна част от един колосален за времето си мащабен план, реализиран като официално проявление до известна степен по времето на създаването и развитието на Ордена. Това е довело до предпоставки мощите и познанието да бъдат преместени на по-сигурното вече за тях място Европа – падналия ангел, където влиянието на „групата“ наследници-посветени вече е било достатъчно. Причини доста сериозни и роля изключително важна в генезиса на създаването на ордена, а в последствие трансформирани в масонството. Основанието за съществуването му не е самоцел просто така, орденът е бил планиран и създаден, за да бъде изключително важна част, аз бих го определил като гръбнака на идеята за и от ЦЯЛОТО.
До тук разгледахме и се опитахме да анализираме легендата според масоните относно Хирам Абиф – Адонирам – Адонай, герой, почитан от масоните като основоположник на тяхната гилдия и традиция.
Както виждаме за тамплиерите и масоните е важна връзката със Соломон и обстоятелствата около създаването на ДОМ за БОГА, самия храм. Сега да се опитаме да погледнем обстоятелствата от друг ъгъл, вече базирайки се върху писанията, които стоят при масонските сбирки, а именно коранът, тората и библията. Какво е общото между тях? Ами Старият завет, той е базата за надграждане в религиозен план при тези религии.
Според мен на Стария завет можем да се доверим в голямата му част, като изключим някой свръхестествени неща и ги приемем за метафорично описание на реално притежаване на познание от съвсем естествен (египетски) произход и придаването му на божествен произход чрез директни разговори с Бог. Това се прави с цел да се обясни произходът на знанията и религията и да се придаде автентично еврейски произход на религиозните доктрини. Според мен обаче те са си с чисто земен, древноегипетски произход, което не ги прави по-малко стойностни, стига да не са преиначени до безкрай, в което се съмнявам, защото силното изкривяване на основополагащото религиозно схващане би довело до непоправими вреди за променящите го. И така да се опитаме да открием истината в легендата на масоните.
Разглеждайки библейските писания относно замисъла, планирането и построяването на храма се натъкваме на интересни и предполагам автентични текстове, които ни подтикват към размисли в противовес с масонската легенда.
Задаваме първия основополагащ въпрос – кой поръчва храма, каква е причината за неговото създаване? Повелята за съграждането на дома господен е на самия Бог, който общува с Давид. Предпоставката за реализирането на идеята я намираме в съчетанието на божественото желание и съгласието на царя. В последствие Давид приема точните указания относно планирането до най-малкия детайл, необходим за уюта и полезността на храма. Създават се и материалните предпоставки за реализирането на проекта Господен.
Сам Господ дава всички указания относно плановете и съдържанието на храмовия комплекс. В летописи 1 се съдържа основната информация относно този процес.
В Летописи 28:1-21 намираме инструкциите на Давид за храма. Така че при тези твърди обстоятелства няма как да припишем архитектурата и планирането на храмовия комплекс на определен човек (Хирам Абиф). Самият цар Давид по Божия заръка няма как да построи храма. Заради пролятата кръв от него Бог му нарежда строежа на храма да изпълни наследникът му Соломон.
28:3 „Но Бог ми каза: Ти няма да построиш дом за името Ми, защото си войнствен мъж и си пролял много кръв.“
Интересното в случая е, че много конкретно се споменава изборът, като се визира конкретно Давидовия наследник. Избор, направен отново от самия Бог. В летописи 1 гл. 28/5 се конкретизира – „Той избра сина ми Соломон да седи на престола на Господното царство над Израел“.
В следващата точка 6 се казва – „...защото него избрах да бъде Мой син и Аз ще бъда негов Отец“. Този пасаж заслужава внимание и от друга гледна точка. Тук имаме точно определение на Бог-отец и Неговия син. Разсъжденията в тази посока може да ни доведат до интересно предположение за отъждествяване със символа на Светата троица. Дали Давид или самият Бог е отъждествен с Отеца-бащата е въпрос на интерпретация, но безспорното е, че Соломон – ДЖЕДИДИАХ е Неговият син.
28:11 „Тогава Давид даде на сина си Соломон чертежа на притвора на храма, на обиталищата му, на съкровищниците му, на горните му стаи, на вътрешните му стаи и на мястото на омилостивилището.“
28:12 „… и чертежа на всичко, което прие чрез духа за дворовете за Господния дом, за всички околни стаи, за съкровищниците на Божия дом и съкровищниците на посветените неща.“ Дотук виждаме, че няма и дума за друг архитект, различен от БОГА, дал инструкциите и плановете лично на Давид, а той от своя страна лично ги предава на своя избран и обичан от бога син ДЖЕДИДИАХ - Соломон.
Освен това по-нататък му предава и инструкциите относно цялостната уредба на храма.
До тук виждаме, че в Стария завет се споменава Бог, като първоизточник на архитектурната и другата уредба на храма. Знаем, че еврейският народ се е нарекъл Богоизбран народ. Задавайки въпроса как да търсим общата Божествена връзка с нещата, мисълта ми се насочва към следните разсъждения. Лично аз никога не съм чувал гласове да ми говорят и съм свикнал на всяка цена да търся връзките на нещата в обхвата на реалните човешки възможности. Единствено се доверявам на чувството си, но в последствие се стремя да го “докажа” с реално обозрими факти. Правото на еврейският народ да се нарече БОГОИЗБРАН НАРОД не оспорвам. Даже съм съгласен с техния изказ, но по моя причинно-следствена връзка. Те имат това право защото според мен при изхода им от Египет, те са били предвождани от автентична фараонско-жреческа кръвна линия. Простичко казано са били ИЗБРАНИ от фараоните, а както знаем фараона е пряк наследник на Бога ОЗИРИС и по тази презумпция еврейският народ не без основание се нарича Богоизбран народ. Владеенето на уменията относно строеж на Дом за Бога са със същия произход. Плановете за построяването на Соломоновия храм са били известни на водачите им, които както казахме са представители - преки наследници на ОЗИРИС по кръвна линия и по право.
Колкото и силно да е желанието на масонските общества да се свържат по някакъв начин с планирането и строежа на храма, самата библия не им дава такава възможност поне по това направление. Още повече, ако направим една простичка съпоставка между калфи, чираци строители и майстори- строители във времената и погледнем сегашния състав на богати и презадоволени членове на ложите, едва ли имаме толкова драстично изкривяване на идеята за гилдиите. Сигурен съм, че сред тези братства има множество което притежава чистия стремеж към познанието и полага усилия за усвояване и развитие на същото. Към тези членове на ложи изразявам своята почит и уважение, защото няма нищо по благородно от човек достатъчно финансово независим и усъвършенстващ духа в себе си.
Да видим какво може да се е случило в онези времена.
Давид и Соломон, единият в пряка връзка с бога, другият избран от самия бог за негов син и много важно нещо – „ЦАР НА ИЗРАИЛ ДОВЕКИ“. Само, че има една съществена подробност под условие в 28:7 се казва „И ако постоянства да изпълнява законите Ми и наредбите ми“.
В Библията се проследява една интересна и не много богоугодна линия на поведение на Соломон след 45-ата година от неговия живот. В следващите години от своя живот той се отдава на не богоугодни дела. Тези дела се характеризират от светото писание като многоженство и идолопоклонничество. Описани са увлеченията му по жени от други народи като моавки, амонки, едомки, сидонки и хетейки, въпреки забраната от страна на Бог да го допуска – „Не влизайте при тях, нито те да влизат при вас, за да не преклонят сърцата ви към боговете си. Към тях Соломон се прилепи страстно.“ По-нататък се говори за отдаване на почит към Астрата и Мелхом и други не богоугодни идолопоклонничества. Тези действия на царя са отчетени като не богоудобни действия, явно прекъсване на правата линия, следвана до определен момент.
Сега да се опитаме под формата на метафори да осмислим идеята относно Соломон и Хирам Абиф от гореописаната според масоните легенда, Хирам който забележете, в летописи 2 4:11 свършва изработването на работите, поръчани му от Царя за Божия дом в ЯВНО ДОБРО здраве.
Както видяхме, плановете и строителството е било изцяло в ръцете на Соломон. Цар с изключителни заслуги към народа на Израел и колкото и странно да ви звучат думите ми, с изключителен принос към цялото човечество. Може би най-високо ценения от всички и почти сигурно не би било прекалено, ако го наречем цар на царете. Другата подсилваща фактология е в избирането му от страна на самия Бог за негов син. Той е цар на царете и син Божи. Той е и строителят на храма, проектиран лично от Господа. Какво повече да се желае от един човек, ходил по земята, дали делата му не са достойни за осветляване.
Да, според мен и за по-неосновополагащи действия люде са били обявявани за светци, даже Соломон по право трябва да е нещо повече от светец. Тук ще вмъкнем едно доказано творчество, всички писания на Стария завет. За християните и мюсюлманите книгите от Стария завет са общи, както казахме. Значи почитта към тези книги е неоспорима от най-мощните религиозни общности в света. Масоните при своите ритуали използват и корана и библията и тората, при тях религиозната принадлежност е свободен избор. Но вече и при трите групи почитта към Стария завет, където се случват гореописаните действия, са общи – пресечната точка. От тук следва да приемем, че признателността и почитта към Соломон е недвусмислена, същото е и отношението им спрямо строежа на храма. Факт е, че старите книги са разделени на ДЖ писания, Е писания и Д писания (виж филма на Дискавъри относно историческото доказване за съществуването на цар Давид и цар Соломон, които потвърждават библейските писания). Сумарно прочетени по реда си, буквите на писанията образуват думата ДЖЕД – директна препратка към корените в Египет, като историците доказват, че тези писания са творени в промеждутъка от 990 г. пр.н.е. до 600 г. пр.н.е. по времето на Давид и Соломон и след това. Самият Соломон е дарен с името ДЖЕД ИДИАХ – обичан от БОГА и е бил признат за син Божи. Това означава, че е препоръчително да концентрираме вниманието си върху житието и делата на цар Соломон. Както видяхме от библията, майстор Хирам си е свършил работата жив и здрав. Тогава възниква въпросът кой умира и кога, та поводът да се използва като метафора сред масоните, за да осмисли тяхното съществуване. Моята теория се изгражда на база метафори, които са в основата на масонството.
Проектиране на храма е от Бог (ползване на автентично древноегипетско познание относно как се строи подобен храм). Давид е приемник (пряк наследник и на тези знания). Соломон е изпълнител и Божи син със всички привилегии, произтичащи от тези факти. Превратният момент от живота на Соломон е когато той отстъпва от правата вяра, повелена лично от Бога. Според мен това е пресечната точка и символизмът, застъпен при метафоричното тълкуване на легендата за Хирам Абиф. Никой не може да заличи делата на Соломон, съграждането на храма и факта, че е син на Господа, но никой не желае да го оправдае за неудобните му действия впоследствие. Затова е по-добре да бъде “умъртвен” символично в самия край на праведния си живот и върху от символичния му гроб да пониква акациево дърво (основен символ и на ХОР, също както знаем син на Бог - ОЗИРИС, което не е случайно съвпадение), от чиито клони да излети огнена птица може би феникс, може би символично крилатата богиня ИЗИДА, изпълнила ритуала по прераждането-обожествяването.
Защото няма как, колкото и изкусен майстор да е бил Хирам, да е имал отношение със Савската царица и нещата да стигнат до там, че да има наследник от нея при наличието на такава велика фигура като царя Соломон. Защото няма как, въпреки уменията си, Хирам да бъде наричан Адонирам – Адонай, обожествяван при наличието на Божия син ДЖЕДИДИАХ - СОЛОМОН, признат лично от Бога. Защото няма как наследниците на Хирам да бъдат обявени за светци, когато единственият в пряка връзка с Бога – негов син е Соломон, продължител на кръвната линия (автентична фараонска кръв).
Защото няма как, колкото и майстор да е бил Хирам, друг освен Божия син Соломон, след смъртта си да е погребан под олтара на божия храм според легендата. И най- наивните кътчета от мозъка ми не могат да допуснат Хирам да е бил погребан в Храма. Символичната смърт на Соломон превръща веднага Савската царица в символичната вдовица и всичките му наследници в свято наследство (на друго място ще разгледаме въпроса за синовете на вдовицата). Кръвна линия, която се опазва през вековете съвсем основателно. Не бива от този контекст да се изваждат и плановете за завладяване на света (НАЛАГАНЕТО НА НОВИЯ СВЕТОВЕН РЕД), които цар Соломон (ПРОДЪЛЖАВА) развива и завещава на израилтяните. Конструирането или доразвиването на идеята сигурно е било плод на деветима или тринадесет мъдреци заедно с царя, деветима е символична цифра, която употребявам като част от легендата за деветимата майстори, които са намерили тялото на Хирам и са го погребали под олтара. Тези планове са включвали достойни за уважение действия, които са били възможни само при условия на опазване на тайната. Задължително условие е било разселването на богоизбраният народ, носител на познанието по света и срастването им с другите народи, защото в противен случай е било невъзможно завладяването на земята. Това е задължителна предпоставка за създаването на невъзможност да бъдат унищожени физически. Основната цел е било златото, така нареченото плът от Бога. С нарастване на овладените количества е нараствала и мощта на народа им. Явно думите на Соломон са били „Който владее златото на земята, Той ще властва над нея“.
Това е другата страна от мъдростта и прозорливостта на Соломон, заради която той ще бъде вечно почитан и никога никой не ще оспори мястото, дадено му лично от бога до него като НЕГОВ СИН. И всичко, което се прави, ще бъде в негова чест и почит според мен заслужено.
И почитта му ще се отслужва от посветените, а те са направили така, че и другите да го почитат. Дали чрез отъждествяване, чрез символика или други похвати нека всеки да разсъждава.
Едно е сигурно, че името му е Мирен, обичащ мира, и той принадлежи на света и никой не може да го обсеби за себе си. Но този, който ползва мъдростта и повелите му е мъдър и умен, а този който не ги ползва, е глупав и сляп. Затова никой не е виновен за слепотата на слепите, а мъдри са виждащите и черпят от мъдростта му и прави са, че старателно пазят мъдростите от слепите, които не правят нищо, за да прогледнат.
Търсенето на познанието е процес, който изисква усилия, а голяма част от човечеството не желае да положи усилие да провиди мъдростта, после да положи усилието да я развие и още по-голямото усилие да я задържи с постоянството си. Защото търсенето на мъдростта не е движение по течението, а движение срещу течението.
Соломон е този, който приема, следва и завещава на бъдните поколения връзката с древен Египет и неговите познания. Моите разсъждения не се опитват да докажат нищо, а просто да следват нормалните и логични действия на хората, макар и преди толкова много години. Те със сигурност много са приличали на нас, защото ние сме просто техни наследници.
Дали са верни, не твърдя, твърдя, че заслужават внимание и прочит и нека богинята на разума и сърцето на всеки, докоснал се до тези редове, отсъди за себе си вижда или не вижда смисъл, същественост и правота в разсъжденията.
Няма коментари:
Публикуване на коментар