"Secret plan ancient Egypt Paris" LETTER 2

ПИСМО ВТОРО

           

КУЛТЪТ КЪМ ГЛАВАТА      

Разглеждането на въпроса относно култа към главата на пръв поглед няма пряка връзка с основната линия ДЖЕД, която застъпваме в писмо първо от този труд. Според мен съобразно цялостното възприятие не би било полезно да отделим култа към главата от контекста. При разработката на този въпрос трябва да се има предвид, че при отъждествяването на Озирис с ДЖЕД, неговата глава е изобразявана в горната част на фигурата, както е на изображението долу – Озирис в ДЖЕД.  Както казахме при тази ситуация имаме пълен стремеж на почитащите ОЗИРИС да го направят БОГОРАВЕН, САМИЯТ ТОЙ СЕ ПРЕВРЪЩА В ДЖЕД - БОГ. Главата МУ по пътя на логиката става най важният артефакт с пряк божествен произход на земята. Това е НЕЩОТО което всички искат да притежават, това е НЕЩОТО което е трябвало да бъде пренасяно в ЗЛАТЕН СЪНДЪК С АНГЕЛИ ОТ ГОРЕ МУ - СВЕЩЕННИЯТ КИВОТ.

Качеството на снимката не е добро, но е правена през стъкло. 

Именно в тази връзка се налага разглеждането на този култ, още повече, че култът към главата се е свързвал  впоследствие с Рицарите Тамплиери и масоните.

Възникването на Озирис е едно истинско предизвикателство пред изследователите на религиозните схващания в самата зора на човешката история. При конкретиката на зараждане на култа към Озирис трябва да отбележим, че имаме предпоставки за възникване на религия на спасението, базирана върху монотеизма. Човек, в последствие възкресен и превърнат в Бог. Според някои мнения на учени египтолози, имаме реален човек с реална съдба,  изживял човешките радости, страдания и мъки сред себеподобните си. Предполага се, че в своя генезис ОЗИРИС е базиран върху НИСУ – фараон, който успява в зората на формирането на египетската цивилизация да обедини племената, населявали долното течение на Нил.

На наблюдателното око тази история, която на практика се е случила в до династичен Египет преди повече от 5400 години много би заприличала на историята около нулевата година, в земите населявани от еврейския народ в Юдея. В моето съзнание отново изплува мисълта за чиста форма на адаптация и интерпретация на една добра, но забравена религиозна концепция, а защо не и действително събитие в древен Египет. Просто казано, историята около създаване на култа към Христос е частично променена интерпретация на култа към Озирис, базирана на един Бог и формиране на религия на спасението чрез изживяване на страдание на човек, физическата му кончина като несправедлив акт и възкресението му, в последствие неговото обожествяване. И при двамата идеята за цар при земния им път е застъпена, с развитие на култовете им след възкресението им се наблюдава припокриване на ДЖЕД и БОГ и при двамата. В древен Египет, както виждаме, Озирис е изобразяван като ДЖЕД JED – БОГ, а при християните се казва „О, господи, Исусе Христе - JESUS“ Забележете първата буква на JED и JESUS  е една и съща, това не е случайно, по този начин се почита недвусмислено ОРИГИНАЛЪТ, ПЪРВОБОГА .  Тази препратка я правя, защото ще бъде интересна относно връзката с почитта към главата. Защото възникването на почитта към отделената от тялото глава в древен Египет е неделима част от култа към Озирис, както ще видим по-нататък. Но при християнството не се съчетават двете в едно понятие, пак имаме почит към отделена от тялото глава, но към отрязаната глава на Йоан Кръстител. Същият е на много висока почит при масоните и Тамплиерите, но неговата глава не е на Христос. Интересен е и въпросът  защо Йоан Кръстител кръщава Христос в легендата? Колко право е имал на това? Чрез какви правомощия е извършил това действие? Все пак кръщава не кого да е и в какво го кръщава? Отговорите на тези въпроси биха дали обяснение защо Тамплиери и масони го почитат толкова много и възможна ли е асоциацията с ОЗИРИС (древен Египет)? Има редица въпроси, на които сигурно трудно ще дадем отговор, но да се върнем на темата за Озирис.

Както вече споменахме, част от историците допускат това да е исторически съществувала личност, която в до династичните времена да е успяла да обедини племената, населявали Долен Египет по делтата на Нил. Да отбележим и реалностите около двойнствената природа на човека в неговата материална земна обвивка – тялото и божествената безсмъртност в лицето на неговата душа. Едно от първите  проявления на ОЗИРИС се открива в Бузирис. Там той заема мястото на бога-пастир Анджти, като приема и неговите атрибути. Интересни за нас са неговите атрибути които са присъщи за ОЗИРИС, а именно ХЕКА - КРЪСТЪТ и НЕХЕХ. Както забелязвате ХЕКА - КРЪСТ е още едно потвърждение на моето твърдение, че това е безспорният първообраз на ХРИСТИЯНСКАТА РЕЛИГИЯ.   Първите свидетелства относно функциите му са в текстовете на пирамидите. Там той е съставна част на Хелиополската енеада - египетското ПЕЗЕДЖЕД – група от девет, цялостната концепция за съдържанието БОГ. Вписан е като син на Геб и Нут (една бърза аналогия със земната майка на Христос и непорочното небесно зачатие). До него са Изида, Сет и Нефтида. Към този период се отнася и легендата за убийството на Озирис от неговия брат Сет. Ще се спрем само на някои съществени моменти от легендата, развивана през различните периоди.

Състав на Хелиополската ПЕЗЕДЖЕД – енеада:

АТУМ ВЕЛИКИ – бог-творец, отъждествява се със слънцето.

ШУ - дете на АТУМ, отъждествява се със въздуха, атмосферата.

ТЕФНУТ - дете на АТУМ, отъждествява се с влагата.

ГЕБ - внук на АТУМ, отъждествява се със земята.

НУТ - внук на АТУМ, отъждествява се с небето.

ИЗИДА и ОЗИРИС, правнуци на АТУМ, брат и сестра, но и съпруг и съпруга – по всяка вероятност човешкото проявление и реално царували – НИСУ.

СЕТ и НЕФТИДА, правнуци на АТУМ .

Това е съставът на голямата Хелиополска ПЕЗЕДЖЕД – енеада – група от девет, цялостното съдържание на понятието БОГ – ДЖЕД. Монотеизъм, вяра в единствения ДЖЕД в неговата цялост, единност, съдържаща в себе си всичко, което е цялото, част от което сме и ние. Много е важно да отбележим, че всеки от ПЕЗЕДЖЕД запазва своята самостоятелност, но всъщност това са съставните части на единната божествена същност. Всички елементи съставят цялото, въпреки своето самостоятелно съществуване. Цялото едно – върховният АТУМ ВЕЛИКИ в ДЖЕД – бога-творец, архитект, създател заедно с другите осем същности - съставни части.

Убийството на Озирис според легендите е плод на завист от страна на брат му Сет. Поводът бил успешното царуване на наследилите Геб, баща си, Изида и Озирис, които въпреки, че били брат и сестра били същевременно и съпруг и съпруга. Озирис научава хората на важни аспекти от материалния и духовния живот като познанието за земеделие и им дава добрите практики по религиозните въпроси. Поради изключително доброто царуване на ОЗИРИС като владетел, той се е ползвал с обичта на народа си. Умелото управление довело до естествен просперитет. Популярността на владетеля в добрия смисъл на думата не намерила одобрение в мислите на Сет. Злото все повече изпълвало душата на Сет, и се трансформирало в нетърпима ревност и завист. Давайки воля на обсебилите го негативни чувства, той стига до решението физически да премахне Озирис. В своето злодеяние Сет е подпомогнат от седемдесет и двама съмишленици. Съставят коварен план, който целял да вкара Озирис в дървен сандък, подобен на саркофаг. След като бил вкаран вътре, затворили капака и го хвърлили в река Нил. След време Изида, неговата жена го намира, но Сет разбира за това действие. Той се домогва до мъртвото тяло и го разкъсва на четиринадесет части. Същите според едни писания били хвърлени в Нил, а според други източници разпръснати по цял Египет. Изида и Нефтида успяват да съберат тринадесет от тях и чрез използване на магически способности да го съживят. Друго предание гласи, че там, където са намерени парчетата от тялото му, там са погребани и затова Озирис останал да властва в царството на мъртвите. Друга интересна версия разкрива следното: Изида, Нефтида с помоща на Анубис и Тот мумифицират събраните останки от тялото на Озирис. Чрез магически ритуали обезсмъртяват тялото му. Даже се установява мястото, където е бил удавен Озирис. Това е Недит, разположен на брега на реката в непосредствена близост до Абидос. На това място се изгражда храм  или се е ползвал съществуващ в който за един доста продължителен период от време се е пазела главата му. Поради този факт храмът в Абидос се е превърнал в култов комплекс.  Голямата значимост на тази част от тялото му  станала непосредствена причина за внушителни шествия от поклонници на това място, които изразявали своето преклонение под формата на поклонничество пред най святият артефакт ЗА ВСИЧКИ ВРЕМЕНА - БОЖЕСТВЕНАТА ГЛАВА НА ОЗИРИС..

От религиозна, окултна и историческа гледна точка това може би е първият култ към подобен артефакт – човешка глава. В годините по всяка вероятност това може би се е трансформирало като култ към черепа, защото едва ли тленните останки са се задържали достатъчно дълго време. Черепът го откриваме на доста различни места под различни форми на почит, дори и  по флаговете на пиратските кораби, чийто основоположници са били рицарите тамплиери. Същите рицари са били обвинявани в идолопоклонничество именно към отрязана човешка глава, може би символично на Йоан Кръстител, може би на самият Озирис, придобита при разкопките в храма на Соломон, съхранена в един съндък от злато наречен КИВОТ и положена там в изградения ХРАМ - ДОМ НА БОГ от Соломон, по поръчение на Цар Давид и пренесена по време на преселението от Египетските земи. При масоните ситуацията не е по- различна, но те въпреки всичките си претенции все пак са формация, регистрирана като присъствие доста след Батята от Ордена и според изследователи се считат за приемници на тамплиерите много след 1307 г. Може би заради дистанцията на времето, за рицарите тамплиери има по-малко данни, но за масоните информацията е по-обемна. Именно при тях е застъпена египетската символика, което ни дава основание да ги свържем, а от там и предшествениците им Тамплиерите, с изначалния египетски култ към отрязаната глава на Озирис. Елементи на този култ откриваме и днес под формата на почит към така наречените мощи на светци. Това всъщност е изразяване на уважение, но към части от тленните останки на определен човек, канонизиран от църквата за светец.

Тук трябва да направим един огромен скок във времето. Чрез него ще покажем едно съвременно проявление на древния изначален култ към ОЗИРИС в наши дни. Това е необходимо, защото по този начин ще илюстрираме нагледно съвременното отношение на последователите на тази изначална концепция за ДЖЕД – БОГ. Познанието, пренесено във времето, съхранено и почетено по един достоен за възхищение начин. Вярата в едно толкова старо религиозно схващане непроменено до ден днешен. Опазено в тайна пред очите на цялото човечество. 

Факт е, че зеленият цвят, в който основно е бил изобразяван Озирис, е единственият цвят, използван при печата на еднодоларовата банкнота. Това съвпадение въобще не е случайно, напротив, създателите на композицията са вложили именно тази идея по отношение на избора на цвят на банкнотата. В тази връзка само ще споменем един друг интересен факт. При спектралните заснемания на мъглявините в космоса, особено при мъглявините в съзвездието ОРИОН М42 и М43,наличието на кислород се отчита като зелено сияние. Както знаем, кислородът е задължителната предпоставка за живот поне при нашия биологичен вид.   В зелената хартийка с номинал един долар са вложени ТРИНАДЕСЕТ ТРИНАДЕСЕТКИ под различни форми и комбинации. Само няколко реда по-нагоре видяхме колко части от тялото на ОЗИРИС са събрани преди ИЗИДА да го възкреси. Това също не е съвпадение, а точно следване на автентичните изначални космогонни писания без никакво отклонение. Да, ОЗИРИС е съчетан от тринадесет части и обожествен, изобразяван като ДЖЕД – БОГ. Връзката ДЖЕД е показана по един безспорен начин, чрез вграждането на девет единици от тази страна на банкнотата. Както описахме по-горе състава на Хелиополската ПЕЗЕДЖЕД е от девет божества. Същите девет са отразени и почетени чрез вграждането на четири цифри единици, които сами по себе си са четири „ONE“, към тях добавяме петте самостоятелни надписа „ONE“. Четири от тях се намират в четирите краища на банкнотата, пресичащи през средата единиците, а петият от тях е големият централно разположен надпис между двата печата. Както видяхме при списъка на Хелиополската ПЕЗЕДЖЕД единственият, който е самостоятелно отразен, е АТУМ ВЕЛИКИ, богът-създател. Другите са разпределени по двойки и по този начин формират същността на ДЖЕД – БОГ. Като допълнение на моите думи виждаме, че освен големия надпис ONE, който в случая можем да отъждествим с АТУМ и единствено той е самостоятелен, то другите единици са в съчетания по двойки, цифра и надпис те са аналогични на двойките от ДЕВЯТКАТА НА БОГОВЕТЕ -  ГЕБ-НУТ, ШУ-ТЕФНУТ, ИЗИДА-ОЗИРИС, СЕТ-НЕФТИДА.. Четири двойки единици и една самостоятелно общо девет, почит отправена директно към четирите двойки божества и един самостоятелен АТУМ, съставящи групата от ДЕВЕТ (ПЕЗЕДЖЕД – ДЖЕД – БОГ).

Връзката ДЖЕД с еднодоларовата банкнота е гарантирана и по друга линия. Желанието на древните египтяни да въздигнат обожествения ОЗИРИС до равен с Бога, е изразено под формата на асоцииране на Озирис с ДЖЕД, както виждаме на снимката. Въпреки, че ТОЙ, ОЗИРИС е неделима съставна част от изначалния ДЖЕД, при развитие на религиозните схващания самият ОЗИРИС е рисуван като ДЖЕД, което според мен е индикативна предпоставка за начало на промяна относно изначалното вложено възприятие за същността на понятието БОГ. Въпреки всичко при началното развитие на култа към ОЗИРИС нямаме цялостно изкривяване на идеята за състава на единната божествена същност ДЖЕД и чрез ОЗИРИС ТОЙ присъства в своята цялост в еднодоларовата банкнота. На самата банкнота е написано „IN GOD WE TRUST“, което в приличен превод означава „В БОГ НИЕ ВЯРВАМЕ“, (ДЖЕД – ОЗИРИС в ДЖЕД). Под самия надпис, който преведохме, е изписано с големи букви привидно номинала на банкнотата ONE – ЕДИН (както споменахме по-горе връзката АТУМ), което според мен е естествено продължение на текста над него. Няма как да отнесем  ONE към номинала на банкнотата, въпреки че имаме съвпад в единицата, най-малко защото в долния край на банкнотата, точно под ONE е уточнено „ONE DOLLAR“ (девет букви). Или прочитът трябва да се направи по следния начин – „В БОГ НИЕ ВЯРВАМЕ ЕДИН/ЕДИНЕН“ – ЗЕЛЕН (ОЗИРИС  отъждествяван, приравняван, неделима част от ДЖЕД) от епохата на пирамидите и го показваме, като го отразяваме в печата в ляво и почитаме ВСЕВИЖДАЩОТО ОКО над пирамидата – земното проявление на духа, вложен в човека и неговото прераждане. Окото на ХОР, или това, което той загубва в една от легендите, или в друга легенда с окото си нахранва баща си ОЗИРИС и му дава сили за новия живот, или оцелялото му око при битката с убиеца на баща му, неговия чичо Сет. Принципно развитието на идеята за окото или кое от очите на Хор е вложено над пирамидата, ни изправя пред труден избор, защото и двете му очи в легендите притежават изключително силна символика. Как бихме отличили окото, което му остава, пред това, което е загубил в битката със СЕТ, как да не почетем окото от другата легенда, което ХОР принася за храна на своя баща ОЗИРИСи той се „съживява“ и превръща в БОГ. При изобразяване на едно всевиждащо око в триъгълника над пирамидата винаги може да се отдаде символична почит и към двете, това което виждаме и виждаме само него, защото другото просто е загубено. Окото е всевиждащо, защото са унаследени възможностите на ИЗИДА, неговата родна майка, да вижда нещата от всички страни.

Присъствието на бащата и сина в еднодоларовата банкнота по естествен път привлича иИЗИДА като най-важна за осъществяване на връзката ОЗИРИС –  ХОР, та нали Тя е причината за неговото възкресение, тя е първопричината, тя е майката, тя е вдовицата. Още повече, че древноегипетските легенди и рисунки я показват като жената с криле. Крилете са основен неин атрибут. Наблюдавайки десния печат на банкнотата, няма как да не потърсим обяснение за това изображение на крилата птица.

За да фокусираме наистина вниманието си, трябва да споменем, че правим анализ на нещо изключително важно и съществено. Това са печатите на най-могъщата държава в света за момента. Вярвам, че сте сигурни относно важността на вложеното в нейните официални печати. Няма как да се допусне дори и за миг, че това не са изключително добре обмислени процеси и одобрени на най високо духовно, окултно, интелектуално и професионално ниво. С две думи, всякакви съвпадения и случайности са напълно изключени.

Да се върнем на печата с птицата орел.  Самият факт на присъствие на криле в банкнотата при всепроникващото присъствие на зеления ОЗИРИС и отмъстителя за бащината смърт (победата на доброто над злото), вече едноок ХОР, нейните съпруг и син, носи посланието, че птицата, вложена в печата в дясно от еднодоларовата банкнота, е изображение на самата изначална, прекрасна и великопочитана до ден днешен ИЗИДА. Тук само искам да припомня за най-стария намерен ДЖЕД върху гранитната колона, че е в съчетание с колона, върху която е изобразен възелът на ИЗИДА, тази двойка колони също не е случайно реализирана. Това съчетано присъствие няма как да не го припомним, защото определянето на птицата като ИЗИДА от само себе си ще хвърли допълнителна светлина върху цялостното възприятие на банкнотата и връзката и с ДЖЕД

Прави ли ви впечатление приликата от орела в еднодоларовата банкнота и прекраснатаИЗИДА от тази снимка? Забележете в долния край деветте подобни на пера от опашка под НЕЯ и ги сравнете с деветте пера от „опашката“ на орела от банкнотата от долната снимка, начина, по който са представени разперените и криле  при двете изображения.

                       

С какво още можем да подкрепим тезата за идентичност на ИЗИДА богинята, сестра и майка с птицата от еднодоларовата банкнота, изобразена в десния печат? При внимателен поглед на атрибутите около птицата ще видим над главата и ореол от „светлина“, съставен от ТРИНАДЕСЕТ ЧАСТИ (броя на събраните части от тялото на ОЗИРИС при неговото възкресение) под формата на тринадесет звезди, образуващи звездата на Цар Давид и печата на Соломон. Имаме основание да свържем тези тринадесет части от звездата над главата на птицата, чрез които  богинята ИЗИДА обезсмъртява и на практика възкачва ОЗИРИС на вечния божествен трон. Същият този ореол, съставен от тринадесет петолъчки (петолъчката е символичен знак от древен Египет) над главата на Изида, според мен е допустимо  да асоциираме с идея, вложена при създаването на САЩ. Знаем, че държавата в началото е съставена от тринадесет щата, което е практическо приложение на една изначална символика. Нарочно планирано повторение на легендата, което трябва да гарантира развитие на държавата, подобно на развитието на ОЗИРИС. Отделно от това, този кръг над главата и може да се асоциира и с короната над главата и съставена от „рога“ и „слънчев“ диск между тях от изображенията на ИЗИДА в древен Египет.   Да опитаме логични разсъждения за този печат с орела. В левия крак на птицата тринадесет стрели, собственоръчно събраните части от тялото на ОЗИРИС от ИЗИДА. Главата на птицата – ИЗИДА гледа надясно, където другият крак на птицата вече държи жива ЗЕЛЕНА клонка с ТРИНАДЕСЕТ листа и ТРИНАДЕСЕТ плодчета, символ на живота, който е под нейна власт да възкреси и забележете да даде плод-живот  (ХОР и неговите символични братя, ИЗИДА символичната майка на НИСУ – фараони), това според мен е израз на нейните магически способности да съживява, ражда и преражда (тринадесетте части на ОЗИРИС). Съчетани, преминали под въздействието на способностите и, и защитени от щита на гърдите и подчинен на двете деветки съответно в лявата и дясната част на щита, под формата на три по три вертикални линии, същите зелени вертикални черти заедно с белите полета пак защитават цифрата тринадесет. Надписът, който е изписан върху лентата змия в клюна (символични рога от короната над главата на ИЗИДА) на птицата по най-категоричен начин определя ОЗИРИС като единствен възкресен и правоприемник на посланието и съдържател на зелената банкнота, а именно „E PLURIBUS UNUM“ – в превод „ЕДИН ОТ ВСИЧКИ“. Този надпис се състои отново от тринадесет части - букви и определя кой е единственият от всички, Единственият който има сбор в себе си на всички предпоставки за Божественост. Равен на Него, свързан със зеления цвят, тринадесет съставни части, прероден, обожествен и всички други подобни явления, които потвърждават тезата. Разперените криле на птицата не са във връзка с политане, а символизират довяването на животворящия вятър, които спомага за съживяването на ОЗИРИС, вятър който би спомогнал за съживяването и на ТРИНАДЕСЕТТЕ първоначални части от тялото на Съединените (части) ЩАТИ. Позицията на крилете е същата, както при банкнотата, така и при снимката. На това място само ще вметна, че индикацията относно цялостното възприятие на символиката и акцентите по банкнотата ни отвеждат до фокуса на една символична троица, която в последствие сигурно ще се окаже основополагаща и реализирана относно идеята при съвременния вариант на СВЕТАТА ТРОИЦА. Защото нека се замислим какво представлява светата троица в сегашния си вид? Един БОГ отец (ОЗИРИС), един син ХРИСТОС  (ХОР) и светия дух, под формата на птица с разперени криле (ИЗИДА). Всички тези дадености, както виждаме, присъстват от самата зора на човечеството, защо да си мислим, че постоянно човешкият род трябва да преоткрива топлата вода. Имаме пълно припокриване на двете групи, дори и визуално, чрез изображението на птицата в двата варианта.

Понеже изяснихме вложения смисъл в зелената банкнота и я споменаваме не като обект на изследване, а като СЪВРЕМЕННА ВИДИМА част от системата на познание, почитане и преклонение, то тук с две думи трябва да споменем и една от първопричините за появата на банкнотата (долара като паричен еквивалент). Тя е също доста назад във времето, над 2700 години преди нас. Първопричинителят е самият цар Соломон. По негово време се доразвива доктрината относно завладяването на света и се прилага във вековете до наши дни. Къде може да се види връзката на Соломон с долара, освен в шестолъчната звезда над главата на ИЗИДА - птицата? Знакът на долара го знаят всички – $. Сега да предположим откъде идва буквата S. Едното предположение-фаворит за произход на доларовия знак е съчетанието от първата „S“ и третата буква „L“ от името на ЦАРЯ. Тази черта, която го пресича от горе до долу, е възможно да е буквата „l“ –„Л“. В своето друго графично изобразяване на този знак, $ втората черта символично трябва да се намали и постави под прав ъгъл на първата „   “ и тогава имаме главно  L (l + l под прав ъгъл в долната част на първата черта е =L) . Този символ го откриваме в Дома на инвалидите, застъпен в раздела „Париж и малките му тайни“ и както ще покажем е пряко свързан със СОЛОМОН и ДЖЕД. Според мен е допустимо знакът на долара да е съчетание от символичното съкращение на името на Соломон S и L, но за това имаме и друг логичен фаворит, както ще видим по-нататък. Вторият фаворит е съчетанието от първите букви на света троица от френски език S и L.

  Нека отново да се върнем на основния въпрос от това писмо и да поогледаме чия глава почитат. Самият ОЗИРИС е обожествен след смъртта си фараон. Обожествяването на царуването е толкова старо, колкото и самата институция. Благородното царуване на Нису ОЗИРИС е в пълен контраст с неговата насилствена смърт, подобно на бялото и черното. Този контраст между битието и кончината му е базата за надграждане на легендата. На практика вече Озирис е неразривно свързан с Египетската монархия, а защо не и въобще с идеята за монархическата институция в световен мащаб в последствие. По-скоро с желанието на монарси за отъждествяване с идеята за божественост при Озирис, а дори и със съзнателни последователи относно божествения произход на владетеля.  

Самият Бог впоследствие е представян като мъртвия цар, превърнал се в Озирис, тогава идва логичният въпрос какво се случва с наследника му Хор? Отново ще се върнем към текстовете на пирамидите, където умрелият фараон се отъждествява с Хор – неговият син. Защото празниците на Озирис, които се честват в края на Нилския разлив, почитат земеделието, но в изначалната си същност те са ДРАМА НА ЦАРУВАНЕТО – възкресението на починалия фараон в собствения му синОЗИРИС – ХОР. На практика ОЗИРИС става символ на възкресението (Христос воскресе), богиня ИЗИДА чрез крилете си довява въздуха на живота, а синът му ХОР го прегръща и му дава окото си за храна. Това са общо взето взаимовръзките, които определят като много съществен култа към отделената от тялото глава. Хората, практикуващи този култ, със сигурност се определят като преки наследници на познанието от най-древни времена и по-конкретно от Египет. Като такива, те вече са длъжни да практикуват култа към главата, защото по този начин изразяват и засвидетелстват уважение и почит към IN GOD WE TRUST ONE – ОЗИРИС. Защото този култ е възникнал, както видяхме, в древен Египет и поводът е конкретен – самият ОЗИРИС, част от ПЕЗЕДЖЕД, самиятДЖЕД..

Свободата на избор относно религиозната ни принадлежност е нещо велико привидно. Да имаш избор, но какъв, по регионален принцип или по родов? Въпреки всичко, аз си мисля, че изборът е направен много преди ние да се родим, но малцина го осъзнават. Всичко е така съчетано, че те води натам, да склониш глава пред древното египетско познание относно божествеността. Друг е въпросът, това съзнателен и осмислен процес ли е или вярвайки в нещото, не осъзнаваш неговата същност. Защото съчетанието от вярвам в нещо, но това на което се кланям не е нещото (за което си мисля), е извършване на свещено нищо. Неосъзнаването на този процес не създава предпоставка за спасение на душата на вярващия, даже напротив, отдалечава го от пречистващата и възкресенската същност. Но някаква „сила“ (не разбирай божествена) те поставя в поза на преклонение и силата знае, защото тя е определила на що да се кланяш, но ти самият невеж си и дивидентът от акта на твоето поклонение  остава в полза единствено на този, който те е преклонил пред олтара. За да може отделният индивид да бъде озарен персонално от божествената благодат, като следствие на преклонението си пред бога, е необходимо напълно съзнателно да знае на кого трябва да благодари и от кого трябва да я получи. Само тогава свещенодействието може да се затвори в пълен цикъл. Честито на озарените от светлината и успех на търсещите истината и познанието.

Между редовете на тази глава, от написаното в нея, всеки човек може да открие нещо за себе си. Да си даде отговор на някои въпроси. Да провокира собствения си мозък и да анализира. Търсенето и намирането е дълъг процес, за някои хора е даже мисия невъзможна, но идва време, когато хората ще се обърнат сами към себе си и няма да чакат готова субстанция да им се налива в главите, а сами ще си я забъркват. Въпрос на еволюция